• Български (България)
  • English (United Kingdom)

Facebook page

Operating procedures

Home Med. information Рак на стомаха (Карцином на стомаха)
Banner
There are no translations available.

Рак на стомаха (Карцином на стомаха)
 
Злокачествените заболявания биват различни видове, според вида на тъканта, от която произлизат. Карциномът на стомаха е злокачествен тумор с епителен произход. Заболяването показва висока честота в страните Япония и Китай.

Както при повечето злокачествени заболявания, така и при стомашния карцином, точната причина за възникването не е установена. Хипотетично се обсъждат различни причини. Безспорно значение имат генетичните фактори и националната принадлежност. Честотата на заболяването е висока в Китай, Япония, Финландия, Чили, а броят на заболелите в Западна Европа и САЩ намалява. За рисков фактор се счита носителството на кръвна група А. Факторите на храненето също играят роля. При японци, които са се заселили в САЩ рискът за развитие на карцином намалява. Неблагоприятно въздействие имат храни с повишено съдържание на нитрати - опушени и осолени храни. Хипотетично е възможно превръщането на нитрати в нитрити под действие на бактериите. Така се получават канцерогенни нитрозамини и от нитратите в цигарения дим. Недостигът на стомашен сок, благоприятства развитието на бактерии, които превръщат нитратите в нитрити. Повишен е рискът за развитие на карцином при някои заболявания на стомаха. Такова заболяване е гастрит тип В, придружен от инфекция с Helicobacter pylori. Над 90% от заболелите с карцином на стомаха имат хеликобактерен гастрит. Рисков фактор е и хроничият атрофичен автоимунен гастрит. Преканцерози са и полипите на стомаха.
 
Какви са болестните промени?
 
Карциномът на стомаха е злокачествено заболяване от епителен произход. Неговото развитие може да обхване различни анатомични части на стомаха.

Според развитието в дълбочина, ракът на стомаха се дели на: ранен стомашен карцином (инфилтрирана е само мукозата и субмукозата, но не и мускулият слой) и късен стомашен карцином (туморът преминава субмукозата). Според хистологичната картина, туморът може да бъде:

1. папиларен аденокарцином (образуван от жлезист епител);
2. тубуларен аденокарцином;
3. муцинозен аденокарцином;
4. карцином "тип пръстен с камък" (така се оприличават туморните клетки);
5. аденосквамозен карцином (от жлезист и от плосък епител);
6. сквамозен карциом (от плосък епител);
7. недиференциран карцином.
 
Според степента на диференциация (колкото е по-диференциран, толкова повече наподобява нормалната тъкан, от която произхожда и е по-малко злокачествен) - Grading: G1 - високодиференциран, G2 - умерененодиференциран и G3 - малка, липсваща диференциация.
 
Туморът може да бъде експанзивно, полипозно (като надигнато образувание) растящ или да има дифузно-инфилтративен растеж.
 
Туморът може да метастазира по лимфен път, по кръвен път - в черен дроб, бял дроб, кости, мозък; по съседство - в хранопровод, дванадесетопръстник, панкреас, по перитонеума.
Какви са симптомите?
 
Симптомите са нехарактерни. Откриването на болестта в ранни стадии, на базата на анамнестични данни е много трудно. В ранните стадии може евентуално пациентите да съобщят за дискретни промени по отношение на диетата, неопределени оплаквания. Често, при наличие на стомашен карцином, дори страстните пушачи отказват цигарите, защото не изпитват потребност да пушат, т.е рязко и самостоятелно те се отказват от този вреден навик.

При напреднал процес могат да се проявят следните симптоми: загуба на телесна маса, отвращение от месо, гадене, повръщане, чувство за тежест в горната част на корема, коремна болка, тежест в епигастриума, чувство за пълнота, леко повишена температура, намалена работоспособност, палпиращ се тумор в коремната област. При метастазиране на карцинома настъпват оплаквания от органите, където са метастазите - подуване на корема от асцит, хепатомегалия - уголемяване на черния дроб, подуване на т.нар. Вирхова жлеза - лимфен възел в надключичната област. Заболяването може да се изяви и като кръвоизлив - хематемеза или мелена, говорещи за кръвоизлив в горната чат на храносмилателния тракт. При напреднал процес може да се развие стеноза на пилора (стеснение на изходната част на стомаха), което води до невъзможност за преминаване на храна и туморна кахексия.

Лабораторните изследвания могат да дадат данни за желязодефицитна анемия. Откриване на окултни кръвоизливи може да стане чрез изследване на изпражненията чрез специално изработени тестове.
 
Как се поставя диагноза?
 
Анамнестичните данни имат само насочващ характер. Диагнозата се поставя чрез гастроскопско изследване - чрез ендоскоп (уред, който преминава през устата и хранопровода и достига до стомаха) се оглежда стомашната лигавица и се вземат множество биопсии от всички съмнителни участъци. Диагнозата се поставя чрез хистологично изследване на взетия материал. Чрез ендоехографско (ендоскопия + ултразвуково изследване) изследване може да се установи инфилтрацията в дълбочина на стомашната стена. Задължително се провеждат изследвания за установяване на метастази и предоперативно стадиране на тумора - ехография и КАТ (скенер) на корем, рентгенография на гръден кош и др. Ранното диагностициране е от ключово значение за прогнозата на заболяването.
 
С какво може да се обърка?
 
Оплакванията при заболяването са неспецифични и преди да бъде направена гастроскопията с вземане на материал за хистологично изследване, диагнозата не може да бъде поставена. Подобни оплаквания може да има при язвена болест, гастро-езофагеална рефлуксна болест, заболявания на черния дроб, жлъчните пътища, панкреаса. При т.нар "чувствителен стомах" оплакванията са нехарактерни и са израз само на функционални нарушения. Това е диагноза на изключване - когато всички други възможни причини за оплакванията се отхвърлят.

Как се лекува?
 
Лечението се определя от вида и стадия на заболяването. Хирургичното лечение заема водещо място сред терапевтичните интервенции. Рутинна операция е резекция на тумора с достатъчно голямо отстояние на резекционните линия и дисекция на регионалните лимфни възли. Оперативните техники са различни и могат да включват премахване на целия стомах (гастректомия), съчетано или не с резекция на долната част на хранопровода и премахване на слезката (спленектомия). При първично инопирабилен тумор може да се приложи предоперативно химио- или лъчетерапия с последваща операция (за да се намалят размерите на тумора). При напреднали случаи се прилагат само палиативни терапевтични мерки. При пилорна стеноза, за възстановяване на пасажа може да се проведе лазерна терапия. Възможно е по ендоскопски път да се постави тубус от изкуствен материал за преминаване на храна и течности. Палиативната химиотерапия се извършва с различни противотуморни медикаменти (цитостатици и др.).
 
Как да се предпазим?
 
Сигурна профилактика не съществува, защото заболяването е с неизяснени причини. Препоръчва се разяснителна работа сред населението. При промени в хранителните навици, развитие на "чувствителен стомах" при хора, които са имали преди това "безупречен стомах", възраст (след 50 години), генетично предразположение, могат да насочат лицата към профилактичен преглед. Задължително, при доказан хеликобактерен гастрит, трябва да бъде проведен пълен курс за изкореняване на инфекцията. При фамилно обременени пациенти, пациенти с язвена болест, хроничен атрофичен гастрит се препоръчва профилактично ендоскопско изследване.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
 
Ключов момент е възможно най-ранно поставяне на диагнозата. Ефекта от операцията зависи от стадия на тумора. Например при т.нар. carcinoma in situ - тумор, който не преминава базалната мембрана на стомашната лигавица, 5-годишната преживяемост е 100%. За съжаление обаче в повечето случаи диагнозата се поставя, когато процесът е напреднал. Това налага оперативно лечение с последващо наблюдение, консултация с диетолог, контролиране на телесното тегло, прием на панкреатични ензими (за улесняване на храносмилането), заместително лечение с витамин В12 и др. Извършват се редовни профилактични прегледи за откриване и лечение на рецидивите.